Russula werneri Maire
семейство Russulaceae (Гълъбки)

У нас Няма име.

По света Russule de Werner (френски).

Шапка Отначало изпъкнала, после плоска, с вдлъбнатина в центъра, накрая слабо фуниевидна. С цвят на слонова кост или кремава, често с охрено-кафеникави петна, понякога в началото с бледи сивкаво-виолетови нюанси по периферията. Повърхността е гладка и суха или влажна, често с полепнали песъчинки от почвата. Ръбът е изправен и ненабразден, при стари екземпялри — слабо набразден. Кожицата се обелва до половината от разстоянието до центъра. Диаметър до 10 cm.

Ламели Отначало кремави, накрая по-тъмни до охрени. Гъсти, прираснали и чупливи.

Пънче Цилиндрично, понякога разширено или изтъняващо към основата. Бяло, но често с охрени петна близо до основата. Като остарее с тенденция да посивява. Повърхността е почти галдка. Височина до 6 cm. Има отрицателна реакция към гваякова тинктура (на десетата секунда). С железен (II) сулфат реагира бавно със зеленикав оттенък.

Месо Бяло. Дебело, плътно и твърдо. Миризмата е плодова. Вкусът е нелютив (освен ламелите при млади екземпляри, които са слаболютиви).

Спори Споровият прашец е охрен. Спорите са с размери 7-10 x 5-6.5 μm. Орнаментирани са с ниски брадавици с чести връзки помежду им.

Местообитание В асоциация с корков дъб (Quercus suber). Предпочита силикатна почва и сухи, слънчеви места. Плододава поединично или на групи от пролетта до есента. В България разпространението е ограничено до изкуствени насаждения на дървото в южни райони. Видът е описан от Мароко и е намерен в Испания, Италия и други страни от средиземноморието.

Коментар Неядлива гъба, тъй като е твърде слабо позната.

Сходни видове Типична за Russula werneri е оцветената като слонова кост шапка. Гълъбка с подобен външен вид лесно се възприема за вид с обезцветена от слънцето шапка, но също може да се сбърка с други гълъбки с бледи шапки. Видът има специфично местообитание, в което не сме откривали разнообразие от гълъбки, освен този вид и Russula parazurea. И все пак определянето е трудно и разчита на съвпадение на комбинация от белези. Важни са дебелото месо, вкусът, реакциите с гваяк и железен сулфат, тъмният споров прашец и микроскопичните характеристики. Пилеипелисът се състои от дълги и тънки косъмчета и дълги пилеоцистидии, често изтънени в края.

В средиземноморски гори от дъб, най-вече на каменен дъб (Quercus ilex) във варовити райони, се среща Russula ilicis. Шапката е по-наситено оцветена сивкаво-виолетова, но с времето може да избледнее. Отделя малко по-светъл, тъмнокремав споров прашец. Останалите белези са много близки.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 31 Март, 2024 г.

Върни до горе