Suillus granulatus (L.) Roussel
семейство Suillaceae

У нас Зърнеста масловка.

По света Маслёнок зернистый (руски), Körnchen-Röhrling (немски).

Шапка Отначало полукълбовидна, после изпъкнала и накрая плоска. Охрено-кафеникава или жълто-кафеникава, обикновено равномерно оцветена, но при млади екземпляри понякога със светли участъци. Повърхността е лепкава и слузеста във влажно време и суха и гладка в сухо време. Кожицата се отделя лесно от месото. Ръбът е подвит отначало, но скоро се изправя. До 12 cm в диаметър.

Тръбички Първоначално жълти, но с възрастта потъмняват. Порите са ситни и жълти. При млади екземпляри порите са покрити с капчици от белезникава течност. При старите гъби те потъмняват, особено на местата с изсъхнали капчици. Не посиняват при нараняване.

Пънче Цилиндрично или слабо разширено в основата. Жълтеникаво до жълто. Покрито с белезникави, жълтеникави или (при стари екземпляри) кафяви зрънца. Без пръстен. В основата на пънчето излизат мицелни хифи, които са бели на цвят. Височина до 10 cm.

Месо Жълтеникаво, меко и плътно, често проядено от ларви. Не променя цвета си. С приятни миризма и вкус.

Спори Споровият прашец е кафяв.

Местообитание В борови (Pinus) гори и насаждения. Образува микоризна асоциация най-често с бял бор (Pinus sylvestris) и черен бор (Pinus nigra). Предпочита периферията на млади борови гори. Видът е широко разпространен и често срещан в своето местообитание. Сезонът започва през пролетта и продължава до края на есента.

Коментар Ядлива гъба. (Източници: №1,2,5,6,7,8,9,10) Кожицата се обелва и отстранява преди кулинарната обработка. Някои хора получават коремни болки и разстройство от консумация на масловки.

Сходни видове За определяне на Suillus granulatus (Зърнеста масловка) важни са слузестата шапка, ситните, жълти пори, наличието на зрънца по пънчето, липсата на пръстен, липсата на посиняване и местообитанието. Може да се разграничи лесно от другите видове масловки (Suillus) у нас, които се срещат също под борове. Това са Suillus luteus (Обикновена масловка), Suillus bovinus (Кравешка масловка), и Suillus variegatus (Синееща масловка). Възможно най-близък по външен вид е Suillus collinitus (Розовокрака масловка), който се различава по това, че има розови мицелни хифи, за разлика от белите при S. granulatus.

В средиземноморския регион под местни видове бор (алепски, Pinus halepensis, морски, Pinus pinaster и други) се срещат още два вида масловки — Suillus bellinii и Suillus mediterraneensis. S. bellinii е съобщен от черноморското крайбрежие и има кафява шапка с белезникави участъци и пънче с винено-кафеникави зрънца. S. mediterraneensis има жълто-кафява шапка, често неравномерно оцветена и пънче с кафяви зрънца отрано.

Текста подготви П. Неделев.

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 24 Април, 2024 г.

Върни до горе