Tricholomopsis rutilans (Schaeff.) Singer
семейство Tricholomataceae (Есенни гъби)

синоним Tricholoma rutilans (Schaeff.) P. Kumm.

У нас Пурпурна гъба, Пурпурна есенна гъба.

По света Plums and custard (английски), Tricholome rutilant (френски), Purpurfilziger Holzritterling  (немски), Рядовка краснеющая (руски).

Шапка Широка от 5 до 10 cm, понякога и до 20 cm, много месеста, месото е дебело 1—2 cm, отначало тя е като камбанка с доста подвит навътре ръб, после се разширява, става плоска дори леко вдлъбната в центъра. Кожицата се отделя лесно от месото, отначало тя е покрита с малки гъсто разположени пурпурночервени люспички върху жълтеникава основа, после става суха, пурпурно филцована, тъмно розова, медна (бакърена) или карминова, понякога с по-светли или по-тъмни цветове, преливащи се един в друг на едри петна.

Ламели Красиви, златножълти, а понякога жълтеникави с карминено-розов оттенък, твърде гъсти, прикрепени за пънчето и слизащи малко по него, техните космести ръбове са дребно назъбени. Те не са еднакво дълги, късите започват от средата и достигат до ръба.

Пънче От 3 до 6 cm високо и от 1 до 2 cm дебело, отначало плътно, а впоследствие малко изкуфяло, еднакво дебело, малко сърповидно изкривено; то е бледожълто с червеникави люспици, филцовано и на червени петна.

Месо Жълто или слабо червеникаво и твърдо, но когато остарее гъбата, то става меко като тесто, сладко и без мирис с леко нагарчащ вкус.

Спори Безцветни, гладки, широко елипсовидни или яйцевидни с размери 5-9 х 4-6 μm. Споровият прашец е бял.

Местообитание Пурпурната гъба расте в иглолистните и смесени гори, изключително по пъновете на отсечените борове и смърчове и по голата земя, по-рядко се среща в тревата и храсталаците пак в близост до иглолистни дървета. Появява се през август и расте до ноември и до късна есен.

Коментар В литературата се срещат данни, които варират от: „добра ядлива гъба” през „гъба с посредствен вкус” до „неядлива гъба”. (Източници: №1,2,5,7,8,9,10).

Сходни видове

1. Може да бъде смесена с жълтата Tricholoma sulphureum (Жълта бархетна гъба),  която не се яде, и се отличава по това, че всичките й части са жълти като сяра, включително и месото, което освен това мирише на светилен газ, а месото на Пурпурната гъба няма никакъв мирис.
2. На Пурпурната гъба прилича гъбата Меднянка, Hygrophorus russula, която е с груба и месеста шапка, с карминово или тъмно розово оцветяване, към ръба по-светла до белезникава. Ламелите са гъсти, бели, с карминови петна, дори розови. Пънчето е обло и пълно, бледо, с червени петна. Месото е бяло или със слабо червени нишки.

Текста подготви И. Трайков.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 10 Август, 2019 г.

Върни до горе