Hortiboletus rubellus (Krombh.) Simonini, Vizzini & Gelardi
семейство Boletaceae (Манатаркови)

синоними Boletus rubellus Krombh., Xerocomus versicolor (Kuntze) E.-J. Gilbert, Xerocomus rubellus (Krombh.) Quél., Xerocomellus rubellus (Krombh.) Šutara

У нас Тъмночервена манатарка, Червеникава манатарка.

Шапка Отначало полукълбовидна, по-късно изпъкнала до плоска. Яркочервена, карминеночервена, тъмночервена, червеникаво-кафява, често обезцветяваща се при остаряване до розово-оранжева, охрена с червеникав тон, а понякога до изцяло охрена. Повърхността е суха, кадифена и често напукана. Диаметър до 5 cm.

Тръбички Бледожълти до жълти с маслиненозелен тон, посиняват при нараняване. Порите са със същите цветове и също посиняват при нараняване.

Пънче Цилиндрично, вретеновидно или бухалковидно. Жълтеникаво и обикновено изцяло покрито с много ситни червени точици. Често се обезцветява при остаряване. Посинява при нараняване.

Месо Белезникаво до жълтеникаво в шапката, жълто в пънчето, с множество оранжеви, оранжево-червени или червени петънца в основата на пънчето. Посинява при излагане на въздух. Месото и миризмата са неопределени.

Спори С размери 11–15 × 4.5–6.5 μm, гладки.

Местообитание Широколистни или смесени гори и градски среди. Образува микориза с дъбове (Quercus) и липи (Tilia). Широко разпространен вид в Европа.

Сходни видове Най-голямо сходство има с Hortiboletus engelii, друг вид споделящ червените петънца в месото в основата на пънчето. Неговата шапка обикновено е охрена или светло до тъмнокафява. Обезцветени екземпляри на Hortiboletus rubellus силно наподобяват H. engelii и различаването им е почти невъзможно.

Няколко други вида манатарки наподобяват H. rubellus. Червените петънца в месото в основата на пънчето не присъстват при тях. Те са:

• Xerocomellus cisalpinus – различава се също по своите набраздени спори;
• Xerocomus dryophilus – различава се по тъмночервеното месо в долната част на пънчето;
• Xerocomellus fennicus – различава се по своите набраздени спори със затъпени краища;
• Xerocomellus marekii – различава се по своите спори със затъпени краища;
• Xerocomellus ripariellus – различава се по своите набраздени спори.

Автор на описанието Б. Асьов (на английски). Превода направи П. Неделев. Оригиналната версия и допълнителни снимки може да намерите в сайта за манатаркови гъби boletales.com.

Коментар на manatarka.org Ядлива гъба, но с ниско качество. (Източници: №1,5,7,9,10,18) Плододава на групи през лятото и есента. Не е често срещан вид.

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 18 Декември, 2022 г.

Върни до горе