Обикновена лимацела

Limacella guttata. След засушаване шапките могат да се напукат.

Limacella guttata (Pers.) Konrad & Maubl.
семейство Amanitaceae (Мухоморкови)

синоними Limacella lenticularis (Lasch) Maire

У нас Обикновена лимацела, Едра лимацела.

По света Getropfter Schleimschirmling (немски), Лимацелла капельная (руски).

Шапка С диаметър 4–12 (15) cm. Съвсем млада е полукръгла, скоро след това – конусовидна или камбановидна, в пълна зрялост става плоска с разлата гърбица. Повърхността й е гладка, във влажно време е слизеста и лъскава, в сух период – като копринена. Цветът й е кремав до леко охрен, в центъра обикновено е по-тъмно бежов до охренокафяв.

Ламели Белезникави на цвят, гъсти, свободни от пънчето.

Пънче С размери 6-15 cm (височина) и 1-1.5 cm (диаметър). Цилиндрично, често издуто като луковица в основата. Над пръстена повърхността е гладка, белезникава и финовлакнеста, под пръстена – грубовлакнеста до финопарцалива, бяла до белезникава. Пръстенът е широк, ципест (като мембрана), увиснал, бял. По горната повърхност на пръстена, както и върху пънчето над пръстена, в периоди на изобилна въздушна влага се наблюдават воднисти капчици, които оставят сивокафеникави петна, когато изсъхнат. Няма волва.

Месо Дебело, бяло, в основата на пънчето розовее, с аромат на брашно или краставица, с мек брашнен вкус.

Спори Споровият прашец е бял. Спорите са кръгли до кръглоелипсовидни, гладки, безцветни, с размери 4,5-6 х 5 μm.

Местообитание Расте поединично или на групи върху влажни, алкални и богати почви в гори от смърч (Picea), върба (Salix), дъб (Quercus) и бук (Fagus) през късното лято и (най-вече) есента.

Природозащитен статус Уязвим. Повече информация и снимки на вида може да намерите в сайта за Гъбите от Червената книга на България.

Годност за ядене Ядлива (според Γ. Κωνσταντινιδης, Μανιταρια, 2009; J.Breitenbach, F.Kranzlin, Fungi of Switzerland, 1995, том 4; Agraria.org). Според RogersMushrooms не е известно дали може да се яде.

Сходни видове При първа среща в природата гъбарят може да я сбърка с някой вид Amanita, дори с Lepiota. Общи характеристики между всички тях са белият споров прашец, свободните от пънчето пластинки и наличието на пръстен. Основният различаващ ги белег е слизестата повърхност на шапката при Limacella guttata (във влажно време). Limacella illinita е понякога с подобен цвят на шапката, но се различава преди всичко по липсата на пръстен и наличието на слизесто пънче. 

Текста подготви А. Грозданов.

Limacella guttata.

Limacella guttata.

 

 

 

 

 

 

 

 

Limacella guttata.

Limacella guttata.

 

 

 

 

 

 

 

 

Limacella guttata.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 15 Април, 2018 г.

Върни до горе

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>