Обикновена лимацела

Limacella guttata. След засушаване шапките могат да се напукат.

Limacella guttata (Pers.) Konrad & Maubl.
семейство Amanitaceae (Мухоморкови)

синоними Limacella lenticularis (Lasch) Maire

У нас Обикновена лимацела, Едра лимацела.

По света Getropfter Schleimschirmling (немски), Лимацелла капельная (руски).

Шапка С диаметър 4–12 (15) cm. Съвсем млада е полукръгла, скоро след това – конусовидна или камбановидна, в пълна зрялост става плоска с разлата гърбица. Повърхността й е гладка, във влажно време е слизеста и лъскава, в сух период – като копринена. Цветът й е кремав до леко охрен, в центъра обикновено е по-тъмно бежов до охренокафяв.

Ламели Белезникави на цвят, гъсти, свободни от пънчето.

Пънче С размери 6-15 cm (височина) и 1-1.5 cm (диаметър). Цилиндрично, често издуто като луковица в основата. Над пръстена повърхността е гладка, белезникава и финовлакнеста, под пръстена – грубовлакнеста до финопарцалива, бяла до белезникава. Пръстенът е широк, ципест (като мембрана), увиснал, бял. По горната повърхност на пръстена, както и върху пънчето над пръстена, в периоди на изобилна въздушна влага се наблюдават воднисти капчици, които оставят сивокафеникави петна, когато изсъхнат. Няма волва.

Месо Дебело, бяло, в основата на пънчето розовее, с аромат на брашно или краставица, с мек брашнен вкус.

Спори Споровият прашец е бял. Спорите са кръгли до кръглоелипсовидни, гладки, безцветни, с размери 4,5-6 х 5 μm.

Местообитание Расте поединично или на групи върху влажни, алкални и богати почви в гори от смърч (Picea), върба (Salix), дъб (Quercus) и бук (Fagus) през късното лято и (най-вече) есента.

Природозащитен статус Уязвим. Повече информация и снимки на вида може да намерите в сайта за Гъбите от Червената книга на България.

Годност за ядене Ядлива (според Γ. Κωνσταντινιδης, Μανιταρια, 2009; J.Breitenbach, F.Kranzlin, Fungi of Switzerland, 1995, том 4; Agraria.org). Според RogersMushrooms не е известно дали може да се яде.

Сходни видове При първа среща в природата гъбарят може да я сбърка с някой вид Amanita, дори с Lepiota. Общи характеристики между всички тях са белият споров прашец, свободните от пънчето пластинки и наличието на пръстен. Основният различаващ ги белег е слизестата повърхност на шапката при Limacella guttata (във влажно време). Limacella illinita е понякога с подобен цвят на шапката, но се различава преди всичко по липсата на пръстен и наличието на слизесто пънче. 

Текста подготви А. Грозданов.

Limacella guttata.

Limacella guttata.

 

 

 

 

 

 

 

 

Limacella guttata.

Limacella guttata.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 1 Януари, 2017 г.

Върни до горе

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>