Butyriboletus fuscoroseus (Smotl.) Vizzini & Gelardi
семейство Boletaceae (Манатаркови)

синоними Butyriboletus pseudoregius (Heinr. Huber) D. Arora & J.L. Frank, Boletus pseudoregius (Heinr. Huber) Estadès, Boletus fuscoroseus Smotl.
*Виж становището на Борис Асьов за валидното име на тази гъба на края на описанието.

У нас Няма име.

По света The pretender (английски), Bolet faux royal (френски), Blauender Königsröhrling (немски), Боровик псевдокоролевский (руски).

Шапка Отначало полукълбовидна, после изпъкнала и плоско-изпъкнала. Виолетовокафява, сивкавочервена до кафеникавочервена, но винаги с повече или по-малко оттенъци на розово. (Най-общо цветът наподобява този на Butyriboletus regius.) Повърхността е суха, понякога напукана, не променя цвета си при натиск или нараняване. До 20 cm в диаметър.

Тръбички Тръбичките са лимоненожълти, понякога с масленозелени оттенъци. Посиняват след срязване. Порите имат същия цвят и също посиняват.

Пънче Цилиндрично до бухалковидно, изтъняващо към основата. В горната част е жълтеникаво до жълто, в долната част (от една трета до половината от дължината му) – преобладаващо розово или комбинации на розовото с червено и дори кафяво. Най-малкото в горната третина на пънчето има добре развита мрежа с розов, червеникав или ръждив цвят. Повърхността на пънчето посинява след притискане. Високо до 10 cm.

Месо В шапката е почти бяло до жълтобелезникаво, в участъците над тръбичките посинява след срязване. В пънчето месото е лимоненожълто, но в основата – бледорозово до мръснорозово. (Коментар на Б. Асьов във Фейсбук: “А това розово петно в месото в основата на пънчето ще го видите при всички Appendiculati, т.е. също при B. fechtneri, B. appendiculatus, B. subappendiculatus, малко по-рядко при B. regius.”) Миризма при младите плодни тела не се установява, но по-късно се възприема като леко химическа или наподобяваща опушено месо. Вкусът е неспецифичен до леко кисел.

Спори С размери 10–14.5 × 4–5.5 μm.

Местообитание Широколистни гори, до 800 m надморска височина. Свързана е чрез микориза с дъб (Quercus), вероятно също и с бук (Fagus) и сладък кестен (Castanea sativa). Появява се от юни до септември.

Сходни видове На пръв поглед може лесно да бъде объркана с Butyriboletus regius (Хлебна манатарка), която обаче има шапка с по-наситен и ярък розов до розово-кафяв цвят, месото в шапката не посинява след срязване, тръбичките и порите не посиняват при нараняване и притискане.

Автор на описанието Б. Асьов (на английски). Текста преведе А. Грозданов. Оригинала и допълнителни снимки може да намерите в сайта за манатаркови гъби boletales.com.

Коментар на manatarka.org Ядлива гъба. (Източник: №9)

Boletus pseudoregius (Heinr. Huber) Estadès или Boletus fuscoroseus Smotl.: Борис Асьов в публикацията си в Turk J Bot 36 (2012) 408-419 подлага на съмнение валидността на видовото име, под което тази гъба е известна у нас и в чужбина. На основание на собствени наблюдения и на базата на оригиналното описание, публикувано от Smotlacha през 1912 г., той подкрепя мнението и на други автори, че Boletus fuscoroseus е по-старото име на същия вид и поради това има приоритет пред Boletus pseudoregius, широко използвано понастоящем. Повече подробности за аргументацията на автора в онлайн версията на публикацията в журнал Turk J Bot.

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 10 Септември, 2021 г.

Върни до горе