Hygrophorus persoonii Arnolds
семейство Hygrophoraceae

У нас Няма име.

По света Hygrophore dicolore, Hygrophore de Persoon (френски), Zweifarbiger Schneckling, Olivbraungestiefelter Schneckling (немски).

Шапка Отначало полусферична, по-късно изпъкнала, накрая почти плоска с ниска, широка гърбица. Кафява, светлокафява или ръждивокафява, с по-тъмен център. Повърхността е слузеста и лъскава. Ръбът е месест и отначало подвит, по-късно се изправя. Диаметър до 8 cm. При накапване на амоняк позеленява.

Ламели Бели и дебели, редки. Низбягващи.

Пънче Цилиндрично или вретеновидно, дебело. В най-горната част повърхността е бяла и суха, покрита с многобройни зрънца. Останалата част от пънчето е оцветена като шапката и също слузеста. Понякога се виждат по-тъмни и по-светли ивици. Двете зони често са рязко разграничени, но при някои екземпляри преходът не е толкова рязък. Височина до 12 cm. При накапване на амоняк позеленява.

Месо Дебело и плътно. Бяло. Липсват миризма и вкус.

Спори Споровият прашец е бял. Спорите са с размери 9-12 x 6-7.5 μm.

Местообитание Топли широколистни гори, най-често с дъб (Quercus). Плододава на групи през есента.

Коментар Ядлива. (Източници: №9, Funghiitaliani.it)

Сходни видове Сред видовете от род Hygrophorus с подчертано слузести шапки и пънчета може да се сбърка с Hygrophorus latitabundus, Hygrophorus olivaceoalbus и Hygrophorus mesotephrus.

Hygrophorus latitabundus расте в топли борови гори (Pinus) в низините и ниските части на планините.

Hygrophorus olivaceoalbus има по-малки плодни тела и расте в планински иглолистни гори, най-често със смърч (Picea).

Hygrophorus mesotephrus има по-малки плодни тела с по-светло оцветяване и расте в букови гори (Fagus).

Текста подготви П. Неделев.

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 3 Ноември, 2015 г.

Върни до горе