Plicaria endocarpoides (Berk.) Rifai
семейство Pezizaceae

синоними Barlaea endocarpoides (Berk.) Sacc., Barlaeina endocarpoides (Berk.) Sacc. & Traverso, Detonia leiocarpa (Curr.) Sacc., Galactinia leiocarpa (Curr.) Le Gal, Peziza endocarpoides Berk., Peziza leiocarpa Curr., Plicaria leiocarpa (Curr.) Boud., Plicariella leiocarpa (Curr.) Rehm

У нас Няма име.

По света Gilbender Kohlenbecherling (немски), Пликария эндокарповидная (руски).

Плодно тяло (апотеций) Плодните тела растат поединично, приседнали, в началото чашковидни с подвито навътре ръбче на чашката, като дълбочината й достига до 15 mm. По-късно, при узряване, чашките се отварят, като често ръбчето остава подвито или приема напълно дисковидна форма, като диаметърът достига до 55 mm.

Химениумът е тъмнокафяв, при зрелите с тъмновиолетови оттенъци, гладък, често силно нагънат в центъра на чашката. Външната повърхност е по-светла, с белезникаво-сивкав цвят в основата на чашката, като постепенно потъмнява към горната част. Повърхността е покрита с малки кафяви брадавици. Близо до ръба на чашката брадавиците се увеличават на брой и имат почти черни връхчета.

Месото е сиво-белезникаво, при нараняване не изпуска течност. Няма особен мирис.

Споровият прашец е бял.

Микроскопични белези Спорите са 9.5 – 10.1 μm в диаметър, сферични, с дебели стени, гладки, без мастни капки.

Аскусите са цилиндрични, осемспорови, спорите подредени в редичка, с амилоидни стени.

Парафизите са нишковидни, рядко септирани и то само в долната част, понякога разклоняващи се в основата, с удебелени върхове, обвити с извънклетъчен жълтеникаво-охрен пигмент.

Местообитание Plicaria endocarpoides расте върху изгоряла дървесина. Плододава през пролетта.

*Екземплярите от снимките са намерени на 7.3.2017 г. в Коньовската планина, на черен път, във влажно време. Вероятно дъждовете са довлекли изгорели останки, върху които са пораснали аскомицетите.

Сходни видове Възможно е Plicaria endocarpoides да се сбърка с някои видове Peziza, но се различава от тях по това, че има слабо изразена амилоидност по стените на аскуса, а не на върха на аскуса, както при всички видове Peziza.

P. endocarpoides е единственият вид в род Plicaria, който има гладки спори.

Текста подготви М. Славова. Сниманите гъби са определени от нея след анализ на микроскопичните структури.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 8 Януари, 2020 г.

Върни до горе