Suillus bellinii (Inzenga) Kuntze
семейство Suillaceae

У нас Няма име.

По света Bolet de Bellini (френски), Kleinsporiger Kiefern-Röhrling (немски), Маслёнок Беллини (руски).

Местообитание Този вид масловка е съобщен за първи и единствен път за страната от Gavril Negrean под черен бор (Pinus nigra) близо до гр. Каварна. Видът обитава крайбрежни борови гори в страните на Средиземно море и е добре познат в Гърция, Италия и Испания. Плододава през есента и зимата. (Източник: Limitative mycotic factors for some plants from the Bulgarian coast, Ovidius University Annals of Biology – Ecology Vol. 14 (2010))

Снимките на тази страница са направени от М. Славова в Гърция и от П. Неделев в Кипър.

Коментар Ядлива гъба. (Източници: №9,15,24, Грибы в Израиле) Кожицата се обелва и отстранява преди кулинарната обработка. Някои хора получават коремни болки и разстройство от консумация на масловки.

Сходни видове Suillus bellinii е вид масловка разпространен в страните на юг от България. Намирането на вида по нашите ширини е по изключение. Би било полезно да се направят повече наблюдения за да се изясни неговото разпространение. Притежава кафява шапка с белезникави участъци и слузеста повърхност, пънче с виненокафяви зрънца, жълти пори и непосиняващо, бяло месо.

В средиземноморски борови гори може да се срещне Suillus mediterraneensis. Има жълто-кафява шапка и жълто месо. Този вид не е намерен в България.

По-широко разпространени видове масловки в България са Suillus collinitus (Розовокрака масловка) с розови мицелни хифи в основата на пънчето, Suillus granulatus (Зърнеста масловка) с по-топъл кафяв цвят на шапката и светли зрънца по пънчето и Suillus luteus (Обикновена масловка) с пръстен на пънчето.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 24 Април, 2024 г.

Върни до горе