Gyromitra fastigiata (Krombh.) Rehm
семейство Discinaceae

синоним Discina fastigiata (Krombh.) Svrček & J. Moravec, Helvella fastigiata Krombh., Neogyromitra grandis (U. Cumino) Dirks, Methven & A.N. Mill.

У нас Няма име.

По света Zipfel-Lorchel (немски), Строчок пучковый (руски).

Местообитание Широколистни гори. Плододава върху почва в близост до мъртва дървесина. Сезонът е през пролетта (април и май). Рядък вид.

*Снимките на тази страница са от три находки. Първата находка е намерена в гора от липа, габър, топола и дъб в близост до гр. Враца през април 2014 от Р. Тошева. Т. Неделин намира вида в гора от бук с участие на трепетлика в околностите на гр. София, май 2021 г. Находището снимано от М. Славова е от трепетликова гора във Витоша, май 2026 г.

Коментар Ядливостта на тази гъба не е добре позната. Отдавна има спекулации, че може да съдържа гиромитрин и да предизвика синдром на гиромитрено гъбно отравяне. (Източници: №15,23, Funghiitaliani.it)

Изследване за наличието на гиромитрин в различни видове от семейството на дипленките (Discinaceae) бе проведено от Dirks и колеги и публикувано през 2023 г. Според техните резултати гиромитрин се съдържа само в плодни тела на някои дипленки, като Gyromitra esculenta (и близки видове) и Gyromitra leucoxantha. (Източник: Not all bad: Gyromitrin has a limited distribution in the false morels as determined by a new ultra high-performance liquid chromatography method, A. C. Dirks, O. G. Mohamed, P. J. Schultz, A. N. Miller, A. Tripathi & T. Y. James, Mycologia 115(1), 2023)

Сходни видове Gyromitra fastigiata е вид дипленка с eдра, червеникаво-кафява шапка и дебело пънче. Формата на шапката е прегъната и често придобива форма на седло, като повърхността в центъра е подчертано набръчкана. Тази специфична форма позволява лесно разграничаване от други видове дипленки срещани в България.

Обикновената дипленка (Gyromitra esculenta) има по-малки и тънки плодни тела. Шапката няма определена форма. Расте в близост до иглолистни дървета.

Гигантската дипленка (Gyromitra gigas) и Gyromitra ticiniana имат шапки с друг цвят и без определена форма.

Gyromitra infula има седловидна шапка и по-тънко пънче. Расте в края на лятото и през есента в иглолистни гори.

G. fastigiata е вид разпространен в Европа и Азия. В Северна Америка се срещат много близки видове, като Gyromitra brunnea и Gyromitra caroliniana.

Van Vooren & Carbone установиха, че името G. fastigiata е синоним на Helvella grandis, като второто име е по-старо и има предимство. Филогенетични изследвания в семейство Discinaceae показва групиране на видовете в отделни клади. В последно време някои миколози предлагат разделянето на род Gyromitra на повече родове в съответствие с тези клади. Така те запазват род Gyromitra в тесен смисъл за групата на G. esculenta и род Hydnotrya за онези видове плододавщи под земята и образуващи микоризни асоциации. За останалите клади са възродени някои стари родови имена като Discina, Maublancomyces, Neogyromitra, Paradiscina и Pseudorhizina, а други са новосъздадени: Paragyromitra, Piscidiscina, Pseudodiscina и Pseudoverpa. Правилното име на G. fastigiata по новата система е Neogyromitra grandis. Тази страница засега ще запази старото име.

Допълнителна информация

• Preliminary phylogenetic and morphological studies in the Gyromitra gigas lineage (Pezizales). 2. Typification of Gyromitra fastigiata and Helvella grandis, N. Van Vooren & M. Carbone, Ascomycete.org, 11 (3), 2019
• Phylogeny and Taxonomic Revision of the Family Discinaceae (Pezizales, Ascomycota), X.-C. Wang, Z.-L. Yang, S.-L. Chen, T. Bau, T.-H. Li, L. Li, L. Fan, W.-Y. Zhuanga, Microbiology spectrum, vol.11(3), 2023
• Phylogenomic insights into the taxonomy, ecology, and mating systems of the lorchel family Discinaceae (Pezizales, Ascomycota), A. C. Dirks, A. S. Methven, A. N. Miller, M. Orozco-Quime, S. Maurice, G. Bonito, J. Van Wyk, S. Ahrendt, A. Kuo, W. Andreopoulos, R. Riley, A. Lipzen, M. Chovatia, E. Savage, K. Barry, I. V. Grigoriev, A. J. Bradshaw, F. M. Martin, A. E. Arnold, T. Y. James, Molecular Phylogenetics and Evolution 205, 2025
• Studies in Gyromitra III: the Gyromitra brunnea lineage including G. japonica sp. nov., A. N. Miller, A. C. Dirks, N. Van Vooren & A. S. Methven, Mycological Progress, 2025

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 15 Август, 2026 г.

Върни до горе