Gyromitra esculenta (Pers.) Fr.
семейство Discinaceae

У нас Обикновена дипленка, Мечо ухо, Сплесната бучка.

По света False morel (английски), Fausse morille (френски), Frühjahrs-Giftlorchel (немски), Строчок обыкновенный (руски).

Плодно тяло Състои се от шапка и пънче. Общата височина е до 10 cm.

Шапка С неправилна форма, неравномерно издута и сплескана, образуваща или не отделни дялове. Червеникаво-кафява, виненокафява, светлокафява или тъмнокафява. Гънки и бръчки се вият по повърхността. Ръбът е свободен, но подвит към пънчето. Връзката с пънчето се осъществява на няколко места от долната страна на шапката. Диаметър до 10 cm.

Пънче Цилиндрично или неравномерно разширено в основата или в друга част, в някои случаи раздвоено. Белезникаво или кремаво, гладко или с дребни кафеникави люспици.

Месо Тънко, влажно, крехко и еластично. Белезникаво или бежово. При срез се виждат отделни кухини на мястото на свързване на шапката с пънчето. Пънчето е кухо. Няма особени миризма и вкус.

Спори Споровият прашец е бял. Спорите са елипсовидни, с размери 16-21 x 6-10 μm (по Breitenbach & Kränzlin) и гладка повърхност. Съдържат по две мастни капки.

Местообитание В иглолистни и смесени гори, особено при наличие на борове (Pinus). Плододава върху почва поединично или на групи през пролетта (март до май). Видът е широко разпространен, но непредсказуем и не особено често срещан. Случвало се е през някои сезони да плододава обилно.

Коментар Съдържа гиромитрин и може да предизвика синдром на гиромитрено гъбно отравяне и смърт. (Източници: №5,6,7,8,12,13,15) Гъбата в миналото се е считала за ядлива след обработка – неколкократно изваряване с изхвърляне на вода или сушене. Мнозина са консумирали гъбата без явни признаци на отравяне и продължават да го правят с риск за здравето си. Ние смятаме гъбата за опасно отровна и съветваме да не се събира за консумация в никакъв случай.

Сходни видове Плодните тела на Обикновената дипленка показват вариации във формите на шапката, както и в размера. Оцветяването също варира, но в повечено случаи се долавя червеникав оттенък, който е типичен за този вид. При други дипленки, като Гигантската (Gyromitra gigas) и Gyromitra ticiniana липсва червеникав цвят и гънките са по-прости и по-неравномерни. Gyromitra fastigiata е рядък вид дипленка, при който се наблюдава седловидно сгъната шапка. Някои видове дипленки като Зърнеста дисцина (Gyromitra perlata), Жълто-бяла дисцина (Gyromitra leucoxantha), Gyromitra accumbens, Gyromitra martinii, Gyromitra melaleuca и други имат паничковидни плодни тела с липсващи или слабо развити пънчета.

Не бива да се бърка със смръчкулите, като Обикновена смръчкула (Morchella esculenta) и Висока смръчкула (Morchella elata). Тези видове са популярни ядливи гъби и не съдържат гиромитрин. При тях шапките са разделени от ребра на равномерни килийки. При вертикален срез се вижда една кухина, обща за шапката и пънчето.

При Напръстника (Verpa conica) и Набръчкания напръстник (Verpa bohemica) пънчето се захваща само в най-горната част на шапката, без да образува отделни кухини.

Всички споменати дотук видове от родовете Gyromitra, Morchella и Verpa са гъби плододаващи единствено през пролетта. Gyromitra infula е вид с лятно-есенен сезон на плододаване.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 19 Февруари, 2023 г.

Върни догоре