Agaricus arvensis Schaeff.
семейство Agaricaceae (Печуркови)

У нас Ливадна печурка, Горско-ливадна печурка, Бяла горско-ливадна печурка, Анасонова печурка, Анасонлийка, Дебелкиня.

По света Horse mushroom (английски), Шампиньoн полевой (руски).

Шапка Звънчевидна в началото, после полукълбовидна с подвит ръб, по-късно плоска и широка с изправен ръб. Бяла и пожълтява слабо при допир и при престояване, понякога бледокафява при по-старите екземляри. До 15 cm в диаметър.

Ламели Свободни от пънчето, гъсти. Първоначално белезникави, после сиво-розови и накрая покафеняват до кафяво-черни. Сравнително късно потъмняват. Неразтворени, гъбите наподобяват други гъби с бели пластинки.

Пънче Високо до 15 cm, плътно, по-късно кухо, със същия цвят като шапката, леко удебелено в основата. Повърхността е гладка.

Пръстен Широк, висящ и траен. Оформен от двойна мембрана, долният пласт от която виси във формата на звезда или зъбно колело.

Месо Месото на шапката е дебело, сочно, белезникаво, с миризма на анасон, при нараняване остава бяло или пожълтява слабо. Месото в основата на пънчето не пожълтява.

Спори Споровият прах е тъмно кафяв. Размерът на спорите е 6.3 -7.7 х 4.5-5.3 μm.

Местообитание Расте в пасища и тревисти места, между храсталаци и в овощни градини от края на пролетта до късна есен (V-XI).

Коментар Отлична ядлива гъба. (Източници: №1,2,5,7,8,9,10) Употребява се в свежо състояние, сушена и консервирана.

Сходни видове Ливадната печурка може да се сбърка със следните гъби, които трябва да се познават:

1. Amanita spp. По поляни у нас се среща едролюспестата мухоморка (Amanita vittadinii). Други видове мухоморки, които са бели на цвят, се срещат в горите, но е възможно да се открият и по краищата на гори. Това са силно отровните Amanita verna, Amanita virosa, Amanita phalloides var. alba, но и други видове мухоморки: Amanita strobiliformis, Amanita echinocephala, Amanita ovoidea, Amanita citrina, Amanita vaginata var. alba и други. При тези гъби има остатъци от общото покривало (волва) около основата на пънчето и се наблюдават предимно бели ламели, а не кафяви.
2. Agaricus xanthodermus (Карболова печурка), също расте в овощни градини и затревени места. Месото в основата на пънчето при нея пожълтява силно. Най-характерният белег обаче е силна и неприятна миризма на карбол или мастило, която се запазва и по време на готвене.
3. Agaricus spp. от секция Arvenses. Съществуват няколко близки вида, които са групирани в таксономическата секция Arvenses. Те се различават трудно на базата на хабитат, размер, миризма и микроскопични белези. Сред тези, които се срещат на затревени места, са следните. Agaricus osecanus (=A. nivescens) има слаба миризма на горчив бадем и по-малки спори (5-6 х 4-4.5 μm). Agaricus urinascens (=A. macrosporus) понякога достига впечатляващи размери (до 25-30 сm на шапката) и се отличава най-достоверно по по-едрия размер на спорите (8-12 х 5.5-6.5 μm). Други печурки от секция Arvenses, които са подобни на Agaricus arvensis, но се срещат в горски условия, са Agaricus essettei и Agaricus sylvicola, Agaricus macrocarpus и Agaricus excellens.
4. Agaricus spp. От други печурки, които се срещат на затревени веста, Agaricus arvensis се различава на базата на белези като размер, миризма, структура на пръстенче и други.

Текста подготвиха В. Занев и П. Неделев.

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 5 Ноември, 2014

Върни до горе