Amanita lividopallescens (Gillet) Bigeard & Guillemin
семейство Amanitaceae (Мухоморки)

синоними Amanita lividopallescens var. tigrina Romagn., Amanita fraudulenta Contu, Amanita subfraudulenta Contu, Amanita stenospora Contu

У нас Няма име.

По света Pale grisette (английски), Amanite livide (френски), Ockergrauer Riesen-Scheidenstreifling (немски), Поплавок охристо-серый (руски).

Шапка Отначало яйцевидна, постепенно се разширява и разтваря до плоска. Накрая не остава ясна гърбица в центъра. Кремаво-бежова до бледоохрена или жълтеникава, изменчива. Сивият цвят често присъства, но е различно застъпен и не е основен. Повърхността е суха и гладка, гола или с малко на брой парцалести остатъци с бял до кремав цвят, накъсани и неравномерно разпределени. Ръбът е набразден. Диаметър до 12 cm.

Ламели Бели, умерено гъсти и свободни от пънчето. Ръбовете са бели и финоназъбени.

Пънче Цилиндрично, в основата с волва, без пръстен. Бяло до кремаво. Почти гладко или с окраска от зигзаговидни бели или сивкави люспи. Понякога люспите са едри, надигнати и оцветени като шапката. Често под нивото на люспите се образува надигнат ръб подобен на пръстен, разположен хоризонтално или косо. Височина до 15 cm.

Волва Бяла, нежна мембрана с форма на калъф в основата на пънчето. Отвътре е кремава. Понякога достига височина до 4-5 cm, друг път е плитка и обхваща само основата. Структурата е много крехка, на места рехава, и се разпада лесно при опит за откопаване. Ръбът е накъсан, не е ясно очертан.

Месо Бяло. Плътно в шапката, но с надлъжна кухина в пънчето. С приятна миризма и без особен вкус.

Спори Споровият прашец е бял. Спорите са елипсовидни, яйцевидни или кълбовидни. Размерите варират в зависимост от формата. Средни Q-стойности 1.0-1.4.

Местообитание В гори с дъб (Quercus) и вероятно други широколистни дървета. Плододава поединично или на малки групи през лятото и есента. Предпочита горските граници в припечни гори, например в компанията на топлолюбиви гъби като Булката (Amanita caesarea) и Бронзовата манатарка (Boletus aereus). Видът не се среща често и не е добре познат, но вероятно има обширно разпространение в низините. В Европа е регистриран от Средиземноморието до Скандинавия, но е по-скоро южен вид.

Показани тук са екземпляри от дъбови гори в западен Предбалкан (с. Курново, област Враца), западна Стара планина (с. Балша, обаст София) и Сакар (с. Щит, област Хасково). Нашите наблюдения са от месеците май и юни.

Коментар В някои издания тази гъба е отбелязана като ядлива след термична обработка (Източници: №9,10,13,15), но ние препоръчваме да не се събира. Принадлежи към сложна група от видове, която все още не е разплетена докрай.

Сходни видове Amanita lividopallescens е едра мухоморка от групата на сурогризките. Определя се по кремаво-бежовият цвят, липсата на гърбица и набразденият ръб на шапката, пънчето с окраска от люспи, разпадащата се волва и местообитанието. Общото покривало е изградено основно от влакнести хифи, а ламелният ръб се състои от базидии и редки кълбовидни клетки.

Макар че това видово име е широко прилагано в европейската литература, дълги години съществуваше спор какво точно представлява този вид. Проблемът се корени в това, че формата на спорите на A. lividopallescens между отделни колекции варира в широки граници от кълбовидни до елипсовидни. Оригиналната рисунка на Gillet от 1888 г. (споделена от сайта amanitaceae.org) показва гъба с несъмнено елипсовидни спори. След него Boudier, Romagnesi, Contu и други миколози оспорват тази концепция и признават за A. lividopallescens единствено гъба с кълбовидни спори, като класифицират тези с по-издължени спори отделно, като видове или вариетети. Това е причината сега този вид да притежава дълъг списък от синоними.

Vizzini и колегия публикуваха статия през 2016 г. след проведено ДНК изследване на колекции от различни страни определени с имената A. lividopallescens, A. lividopallescens var. globosispora, A. lividopallescens var. tigrina, A. subfraudulenta и A. stenospora. Изследването показа сходство между всички тези колекции, независимо от формата на спорите, по която иначе биха били категоризирани. За епитип беше посочена колекция с елипсовидни спори от остров Корсика под цер и сладък кестен. Изследването показа също, че видове като Amanita separata и Amanita dryophila, които имат кафеникави шапки и растат в широколистни гори, са независими от A. lividopallescens.

A. separata се характеризира с кафява или кафяво-сива шапка с широка гърбица и бяла волва подобна на тази на A. lividopallescens. Има широко елипсовидни до почти кълбовидни спори, влакнеста структура на хифите в общото покривало и редица от кълбовидни или крушовидни стерилни клетки заемащи ламелния ръб. Contu описва този вид от Сардиния под корков дъб. Hanss & Moreau синонимизират A. separata с Amanita albogrisescens.

A. dryophila има кафява шапка с оранжеви оттенъци (но без сиви оттенъци), широко елипсовидни спори и разпадащо се общо покривало изградено основно от кълбовидни клетки, т. нар. сфероцити. Обитава дъбови гори.

Amanita fulvoides има кафеникава шапка и бяло общо покривало с ръждиви петънца. Този вид се среща в широколистни гори. Вероятно същестуват още видове в тази група, но това изглежда предстои да бъде изяснено в бъдеще.

Допълнителна информация

• Variability, host range, delimitation and neotypification of Amanita simulans (Amanita section Vaginatae): collections associated with Helianthemum grasslands, and epitypification of A. lividopallescens, A. Vizzini, M. Zotti, M. Traverso, E. Ercole, P.-A. Moreau, G. Kibby, G. Consiglio, P. Cullington, P. Ardron, J.-M. Moingeon & U. Peintner, Phytotaxa 280(1), 2016
• Une révision des amanites « vaginées » (Amanita sect. Vaginatae) en Europe, 1re partie: quelques amanites argentées, J.-M. Hanss & P.-A. Moreau, Bulletin de la Société mycologique de France, 133 (1–2), 2017
• Fungi non Delineati 51-52: Quelques espèces nouvelles ou mal delimitées d’Amanita de la sous-section Vaginatinae, P. Neville & S. Poumarat, Edizioni Candusso, 2009
• Notes sur Amanita lividopallescens, J.-M. Hanss, Société Mycologique du Haut-Rhin
• Fiche de Amanita lividopallescens, P. Tanchaud, Champignons de Charente-Maritime, Charente et Deux-Sèvres

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 21 Август, 2021 г.

Върни до горе