– резултат от токсичния ефект на псилоцибин, псилоцин и други индол деривати.

В световен мащаб се причинява от:

• гъби от род Psilocybe: 20 видове, включително Psilocybe cyanescens, Psilocybe stuntzii, Psilocybe cubensis и Psilocybe semilanceata;

• гъби от род Panaeolus: няколко вида, включително Panaeolus cyanescens и Panaeolous subbalteatus;

• най-малко три вида Gymnopilus, включително Gymnopilus junonius;

• най-малко по един от видовете Mycena, Pluteus, Conocybe и Inocybe.

Те съдържат псилоцибин, псилоцин и други индолни деривати, които са добре познати като халюциногени. Тези гъби са играли важна роля в религията и медицината в някои части на света, особено в Южна Америка. Техните свойства са „преоткрити“ от миколози в Осака през 1930 г. Проучени от Гордън и Валентина Уотсън през 1950 и подробно описани от Алберт Хофман.

Ефектът в човешкото тяло е повлияване на серотонинергичните системи в мозъка. Показват кръстосана толерантност с вещества като LSD /диетиламид на лизергиновата киселина/.

Псилоцибиновите гъби са разпространени почти по целия свят. В България най-популярна е Psilocybe semilanceata, която расте в планините. В 1-2 гъби се съдържа около 1 mg псилоцибин.

Началото на симптомите обикновено се проявява един час след поглъщане на гъбите и продължава 5 -6 часа. Отчетлив ефект се наблюдава при прием на 5 до 10 mg псилоцибин. Ефектите са предимно психологически и се изразяват в промени във възприятията – повишено възприемане на цветовете, звуковете, включително музиката, емоционални ефекти като екстаз или тревожност, а понякога и халюцинации. Както при всяко друго психотропно вещество, може да се проявят субективни псилоцибни ефекти – промяна в начина на мислене и поведението в конкретната ситуацията. Към настоящия момент изследванията по отношение на антитоксините са недостатъчни, но е установен положителен ефект от аминокиселината триптофан по отношение на психологичната симптоматика.

По-рано от психологическите ефекти може да настъпят гадене и повръщане, но те са свързани с други токсини присъстващи в някои псилоцибни видове, отколкото със самите индолни деривати. В контекста на псилоцибно отравяне има съобщения за няколко тежки реакции, включително треска и смърт при малки деца, приели гъбите по невнимание.

Може би най-голямата опасност е, че микологично невежи, тръгнали на лов за „магически гъби“, могат да попаднат на нещо различно и много по-опасно. Халюциногенни видове могат да бъдат объркани с Galerina marginata и други amanitoxin съдържащи „малки кафяви гъби“, които да проявят своя токсичен ефект. Има съобщения за деца, вдишвали дори спорите на пърхутки от род Lycoperdon в надеждите си за „извисяване“, но резултатът е само хаос в белите им дробове – алергични пневмонити и алвеолити.

Първата страница на статията

1. СИНДРОМ НА ФАЛОИДНО ГЪБНО ОТРАВЯНЕ резултат на токсичния ефект на Amatoxins

2. МУСКАРИНОВ СИНДРОМ резултат от токсичния ефект на Muscarine

3. СИНДРОМ НА НЕВРОТРОПНО ГЪБНО ОТРАВЯНЕ резултат от токсичния ефект на Изоксазолови производни (Muscimol, Ibotenic acid и производни)

4. СИНДРОМ НА ИРИТАТИВНО/СТОМАШНО-ЧРЕВНО/ ГЪБНО ОТРАВЯНЕ резултат от локалния иритативен или дразнещ ефект на някои гъбни субстанции

5. СИНДРОМ НА ГИРОМИТРЕНО ГЪБНО ОТРАВЯНЕ резултат от токсичния ефект на Gyromitrin

6. СИНДРОМ НА ОРЕЛАНОВО ГЪБНО ОТРАВЯНЕ резултат от токсичния ефект на Orellanine

8. СИНДРОМ НА ЗАБАВЕНО УВРЕЖДАНЕ НА БЪБРЕЦИТЕ бъбречна недостатъчност вследствие съдържание на Allenic Norleucine в гъби