Chlorophyllum rhacodes (Vittad.) Vellinga
семейство Agaricaceae (Печуркови)

синоними Macrolepiota rhacodes (Vittad.) Singer, Lepiota rhacodes (Vittad.) Quél.

У нас Червенееща сърнела, Червеникава сърнела.

По света Shaggy parasol (английски), Coulemelle rougissante, Lépiote déguenillée (френски), Gemeiner Safranschirmling (немски), Гриб-зонтик краснеющий (руски).

Шапка Отначало яйцевидна, после сферична и накрая плоска с изразена централна гърбица. Покрита с едри, груби, надигнати, кафяви люспи, които са разположени в концентрични кръгове и се раздалечават с развитието на плодното тяло. Повърхността между отделните люспи е влакнеста и значително по-светла на цвят. Ръбът е влакнест. Диаметър до 20 cm.

Ламели Бели, при старите екземпляри кремави или бежови. При нараняване почервеняват. Гъсти и свободни от пънчето.

Пънче Цилиндрично, но надолу преминава плавно в кълбовидно разширена основа. Повърхността е гладка, бяла до кафеникава, без рисунък. Височина до 20 cm, с пръстен.

Пръстен Тлъст и мек, двуслоен, широк и подвижен. На цвят бял, понякога по-тъмен отдолу.

Месо Бяло, при излагане на въздух почервенява. В областта на шапката плътно, докато в пънчето е влакнесто и образува кухина. Има изразена ароматна миризма и приятен вкус.

Спори Споровият прашец е бял. Спорите са с размери 9-12.5 х 6-8 μm.

Местообитание Гори, храсталаци, паркове и градини върху богата почва. Предпочита местности в близост до селища и места повлияни от човешка дейност. Плододава през лятото и есента, поединично или на групи.

Коментар В много книги е записана като ядлива гъба, но се посочва, че някои хора са чувствителни към нея и реагират със стомашно разстройство или алергична реакция. (Източници: №5,6,7,8,9,10,12,13) Тази информация касае старото схващане за вида, преди той да бъде разделен на три вида (прочети по-долу). Все още не е изяснено кои от тях създават проблеми при консумация и при какви обстоятелства.

Сходни видове Миколози показаха, чрез молекуляри анализи, че старото схващане за Chlorophyllum rhacodes е неправилно. Всъщност не е един вид, а име споделяно от три съвсем отделни вида в Европа (Chlorophyllum rhacodes, Chlorophyllum brunneum и Chlorophyllum olivieri). Всички имат люспеста шапка, пръстен и червенеещо месо.

Chlorophyllum brunneum има шапка с подобна окраска (тъмни люспи върху светъл фон) и се среща на места с богата почва, особено в домашни условия: градини и оранжерии. Този вид има късо пънче със силно разширена основа. Преходът между пънче и разширение е рязък и наподобява праг. Пръстенът е еднослоен и долната му повърхност е тъмно оцветена. Този вид е посочен като най-вероятен причинител на нежелани реакции.

Chlorophyllum olivieri се отличава от Ch. rhacodes и Ch. brunneum по това, че шапката е сивкаво-бежова. Не се вижда особена разлика в цвета между люспите и фона като при другите два вида. Ch. olivieri има дълго пънче, плавно разширяващо се до основата. Пръстенът е двуслоен и дебел. Горски вид.

Може да прочетете повече по тази тема в статия в сайта на South Vancouver Island Mycological Society подготвена с помощта на Elsa Vellinga. Информацията е валидна за Европа.

Обикновената сърнела (Macrolepiota procera) има плодно тяло с по-големи размери. При този вид винаги има изразена змиевидна шарка по долната част на пънчето. Месото не почервенява при нараняване. При други видове сърнели – Macrolepiota mastoidea (Елегантна сърнела), Macrolepiota excoriata (Полска сърнела) и Macrolepiota konradii (Звездовидна сърнела) – месото също не почервенява.

Macrolepiota permixta е един рядък вид, който има пънче със змиевидна шарка, както и почервеняващо месо.

Chlorophyllum molybdites е сходен вид от Северна Америка. Не е срещан в България, но е наблюдаван в оранжерии в някои европейски страни и сред природата в средиземноморието. Вероятно е пренесен. Отличава се с бледозеленикави ламели и зеленикав споров прашец. Счита се за отровна гъба.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 6 Февруари, 2022 г.

Върни до горе