Chlorophyllum rhacodes (Vittad.) Vellinga
семейство Agaricaceae (Печуркови)
синоними Macrolepiota rhacodes (Vittad.) Singer, Lepiota rhacodes (Vittad.) Quél.
У нас Червенееща сърнела, Червеникава сърнела.
По света Shaggy parasol (английски), Coulemelle rougissante, Lépiote déguenillée (френски), Gemeiner Safranschirmling (немски), Гриб-зонтик краснеющий (руски).
Шапка Отначало яйцевидна, после сферична и накрая плоска с изразена централна гърбица. Покрита с едри, груби, надигнати, кафяви люспи, които са разположени в концентрични кръгове и се раздалечават с развитието на плодното тяло. Повърхността между отделните люспи е влакнеста и значително по-светла на цвят. Ръбът е влакнест. Диаметър до 20 cm.
Ламели Бели, при старите екземпляри кремави или бежови. При нараняване почервеняват. Гъсти и свободни от пънчето.
Пънче Цилиндрично, но надолу преминава плавно в кълбовидно разширена основа. Повърхността е гладка, бяла до кафеникава, без рисунък. Височина до 20 cm, с пръстен.
Пръстен Тлъст и мек, двуслоен, широк и подвижен. На цвят бял, понякога по-тъмен отдолу.
Месо Бяло, при излагане на въздух бързо почервенява, по-късно става червеникаво-кафяво. В областта на шапката плътно, докато в пънчето е влакнесто и образува кухина. Има приятна гъбена миризма и приятен вкус.
Спори Споровият прашец е бял. Спорите са с размери 9-12.5 х 6-8 μm.
Местообитание Гори, храсталаци, паркове и градини върху богата почва. Предпочита местности в близост до селища и места повлияни от човешка дейност. Плододава от пролетта до есента, поединично или на групи. Може да образува самодивски кръгове.
Коментар В много книги е записана като ядлива гъба, но се посочва, че някои хора имат чувствителност и реагират със стомашно разстройство или алергична реакция. (Източници: №5,6,7,8,9,10,12,13) Тази информация касае старото схващане за вида, преди той да бъде разделен на три вида (прочети по-долу). Все още не е изяснено кои от тях създават проблеми при консумация и при какви обстоятелства.
Сходни видове Миколози показаха, чрез молекуляри анализи, че старото схващане за Chlorophyllum rhacodes е неправилно. Всъщност не е един вид, а име споделяно от три съвсем отделни вида в Европа (Chlorophyllum rhacodes, Chlorophyllum brunneum и Chlorophyllum olivieri). Всички имат люспеста шапка, пръстен и червенеещо месо.
Chlorophyllum brunneum има шапка с подобна окраска (тъмни люспи върху светъл фон) и се среща на места с богата почва, особено в домашни условия: градини и оранжерии. Този вид има късо пънче със силно разширена основа. Преходът между пънче и разширение е рязък и наподобява праг. Пръстенът е еднослоен и долната му повърхност е тъмно оцветена. Този вид е посочен като най-вероятен причинител на нежелани реакции.
Chlorophyllum olivieri се отличава от Ch. rhacodes и Ch. brunneum по това, че шапката е сивкаво-бежова. Не се вижда особена разлика в цвета между люспите и фона като при другите два вида. Ch. olivieri има дълго пънче, плавно разширяващо се до основата. Пръстенът е двуслоен и дебел. Горски вид.
Може да прочетете повече по тази тема в статия в сайта на South Vancouver Island Mycological Society подготвена с помощта на Elsa Vellinga. Информацията е валидна за Европа.
Обикновената сърнела (Macrolepiota procera) има плодно тяло с по-големи размери. При този вид винаги има изразена змиевидна шарка по долната част на пънчето. Месото не почервенява при нараняване. При други видове сърнели – Macrolepiota mastoidea (Елегантна сърнела), Macrolepiota excoriata (Полска сърнела) и Macrolepiota konradii (Звездовидна сърнела) – месото също не почервенява.
Macrolepiota permixta е един рядък вид, който има пънче със змиевидна шарка, както и почервеняващо месо.
Chlorophyllum molybdites е сходен вид от Северна Америка. Не е срещан в България, но е наблюдаван в оранжерии в някои европейски страни и сред природата в средиземноморието. Вероятно е пренесен. Отличава се с бледозеленикави ламели и зеленикав споров прашец. Счита се за отровна гъба.
Текста подготви П. Неделев.
Последна редакция на pavel от 3 Май, 2024 г.
Това е връзка към статия от Else C. Vellinga, публикувана в 2006 г. във Field Mycology Volume 7(4), която представя един основан на ДНК-анализи подход към класификацията на Macrolepiota rhacodes/ Chlorophyllum rhacodes и близки до нея видове гъби: https://nature.berkeley.edu/brunslab/ev/vellinga_2006_FMchloro.pdf
Не зная аз ли си въобразявам или действително е така, но този вид сякаш е инвазивен. Нямам спомен преди да съм го виждала така често, а сега го виждам в пъти по-често отколкото Macrolepiota procera.