Lacrymaria lacrymabunda (Bull.) Pat.
семейство Psathyrellaceae
синоними Lacrymaria velutina (Pers.) Konrad & Maubl., Psathyrella lacrymabunda (Bull.) M.M. Moser, Psathyrella velutina (Pers.) Singer
У нас Няма име.
По света Weeping widow (английски), Psathyrelle pleureuse, Psathyrelle veloutée (френски), Tränender Saumpilz (немски), Псатирелла бархатистая (руски).
Шапка Отначало звънчевидна или широко конусовидна, по-късно полукълбовидна и накрая плоска, почти винаги с ниска гърбица в центъра. Бежова, кафеникава, охрена или оранжево-кафява. Повърхността е космата, суха. Ръбът отначало е подвит, свързан с пънчето посредством кортина, но накрая се изправя и носи увиснали остатъци от кортина оцветени в черно. Диаметър до 8 cm.
Ламели Дълго време кафяви, при застаряване кафяво-черни. Често се виждат тъмни капчици, които изсъхват и придават петнист вид на ламелите. Умерено гъсти и частично прираснали или прираснали.
Кортина Под формата на белезникави влакна опънати между ръба на шапката и горната част на пънчето.
Пънче Цилиндрично или слабо удебелено в основата. С цвета на шапката. В горната част често с пръстеновидна зона съставена от влакна оцветени черни от спорите. Повърхността е космато-люспеста и суха, особено под пръстеновидната зона. Височина до 10 cm.
Месо Белезникаво или бледоохрено, в долната част на пънчето – кафяво. Плътно, често с кухина в пънчето. Вкусът е неопределен или слабогорчив. Миризмата е неопределена.
Спори Споровият прашец e кафяво-черен. Спорите са бадемовидни илиелипсовидни, с голяма апикална пора. Размери 8.5-10.5 х 5.5-6.5 μm. Покрити са с множество брадавици.
Местообитание Най-често в градини, дворове и паркове или други места с обогатена почва, но също и в горите. Плододава на групи през лятото и есента. Широко разпространен вид.
Коментар Ядлива гъба. (Източници: №5,6,8,9,10) За определянето на вида е необходим опит, тъй като лесно може да се сбърка с множество неядливи и отровни гъби. По този повод не се препоръчва за събиране.
Сходни видове Lacrymaria lacrymabunda се разпознава по косматата шапка, тъмните ламели отделящи капчици, наличието на кортина при млади екземпляри и остатъци по ръба на шапката и пънчето при стари, люспестото пънче и кафяво-черният споров прашец. Според някои автори Lacrymaria pyrotricha е отделен вид и се различава с оранжево-червеникави цветове на шапката и пънчето.
Потенциална опасност е объркването на L. lacrymabunda с видове от род Inocybe, много от които имат конусовидни, космати шапки и кафеникави ламели. Сред тях има силно отровни гъби, например Вълчият зъб (Inocybe erubescens).
Видове от родовете Psathyrella, Agrocybe, Pholiota, Panaeolus, Stropharia и Cortinarius също притежават някои от белезите на L. lacrymabunda и трябва да се имат предвид.
Текста подготви П. Неделев.
Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.
Последна редакция на pavel от 3 Юни 2018 г.
На 2 Ноември 2013 г. намерих групичка от 4 бр. Lacrymaria lacrymabunda в северния край на Карлово.