Lactarius hemicyaneus Romagnesi
семейство Russulaceae (Гълъбки)

синоними Lactarius quieticolor Romagn., Lactarius quieticolor var. hemicyaneus (Romagn.) Basso

У нас Синкава рижика.

По света Carrot milkcap (английски), Lactaire orangé gris, (френски), Wechselblauer Edel-Reizker (немски), Рыжик неяркий (руски).

Шапка Отначало изпъкнала, след това плоска с вдлъбнатина в центъра, накрая фуниевидна. Разнообразно оцветена: бледооранжево-розова, оранжево-кафеникава, сивкаво-лилава, сребристооранжева. Често (но не винаги) присъства синкаво или синьо-зелено оцветяване в центъра или цялостно. Зонирана или незонирана. Повърхността е гладка, а в мокро време влажна и бляскава. Ръбът е отначало силно подвит, по-късно се изправя. Диаметър до 10 cm.

Ламели Бледооранжеви до оранжеви, по-късно избледняват и/или придобиват зеленикави нюанси. Гъсти, прираснали или низбягващи. При нараняване отделят оранжево мляко, което за няколко минути става виненочервено. При престояване оставя зелени петна.

Пънче Цилиндрично. Бледооранжево или оранжево, понякога синкаво, покрито с белезникав налеп. Често се виждат тъмни, кръгли петънца. Височина до 8 cm.

Месо Оранжево, понякога със синя ивица под кожицата на шапката. Няколко минути след излагане на въздух виненочервено. По-късно позеленява. Плътно и трошливо, но в пънчето кухо. Вкусът е приятен до пиперлив след изчакване. Миризмата е неопределена.

Спори Споровият прашец е кремаво-розов. Спорите са с размери 8-10.5 x 6.5-8.5 μm и имат орнаментация от дебели гредички съединени в мрежа.

Местообитание Расте под борове (Pinus). Плододава на групи през есента. Не е често срещан вид.

Коментар Ядлива гъба. (Източници: №6,9,23)

Сходни видове През 1958 г. Henri Romagnesi е описал едновременно два вида, Lactarius hemicyaneus и Lactarius quieticolor, които отделил от добре познатия Lactarius deliciosus (Рижика), тъй като имали различен, по-тъмен цвят на шапката и по-силна спорова орнаментация. L. hemicyaneus за разлика от L. quieticolor имал синьо оцветяване в шапката, но дори тогава, Romagnesi имал известни съмнения дали не са просто цветни варианти на един и същи вид. Впоследствие множество автори са приели тези две имена като синоними на един вид с особено изменчиво оцветяване. Такава е позицията и на manatarka.org.

Lactarius hemicyaneus се разпознава лесно, когато екземпляри притежават синьо оцветяване в центъра на шапката и на същото място под кожицата при срез. Но този белег не винаги е проявен. Дори не всички екземпляри от едно находище показват такъв белег. Странният, неярък цвят на шапката е добър ориентир, както и почервеняването на млякото и нараненото месо при престой. Тези белези се отчитат най-сигурно при млади и свежи гъби.

Обикновената Рижика (Lactarius deliciosus) има яркооранжево оцветяване и оранжево мляко, което не почервенява. Старите екземпляри избледняват. Достига по-едър размер и няма лютивина в месото. Обитава същия тип местообитание, но е далеч по-често срещан вид.

Кървавочервената млечница (Lactarius semisanguifluus) също отделя оранжево мляко, което за няколко минути става виненочервено. Този вид има оранжева шапка с типични зелени петна, никога следи от синьо.

Lactarius sanguifluus има меснорозови ламели и при нараняване веднага отделя тъмночервено мляко.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 5 Януари, 2020 г.

Върни до горе