Macrolepiota procera (Scop.) Singer
семейство Agaricaceae (Печуркови)

синоним Lepiota procera (Scop.) Gray

У нас Сърнела, Гигантска сърнела, Чадъреста гъба, Конска гъба, Вретенка, Самодивска гъба, Кукумарка, Змийска гъба, Връшник.

По света Parasol mushroom (английски), Coulemelle, Lépiote élevée (френски), Parasol (немски), Гриб-зонтик пестрый (руски).

 

 

Шапка Отначало яйцевидна, после кълбовидна и накрая плоска с изразена централна гърбица. Кожицата е бяла, кремава или бежова, влакнеста и мека, покрита с груби, кафяви люспи, които са разположени в концентрични кръгове и се раздалечават с развитието на плодното тяло. Достига до 30 cm в диаметър.

Ламели Гъсти, широки от 1 до 1.5 cm, бели до кремави, свободни от пънчето.

 

 

Пънче Високо до 30, а понякога и до 40 cm, дебело от 1 до 3.5 cm. Притежава пръстен, разположен в горната част на пънчето. То е тръбовидно кухо като свирка, с жилаво месо; по цялото продължение на пънчето, от основата до пръстена, е нашарено с напречни околовръстни кафяви резки върху по-светла основа, които го правят пъстро като змия. В основата си пънчето е удебелено.

Пръстен Тлъст и мек, двуслоен. Лесно се движи нагоре и надолу.

Месо Бяло, понякога с розов тон; при младата гъба то е меко, а после става твърдо, сухо и жилаво. При разчупване не променя цвета си. Вкусът на месото е на орехови ядки, с приятна миризма.

Спори Споровият прашец е бял.

Местообитание Тази гъба расте в редките и просветлени широколистни и иглолистни гори, а също така по горските поляни, в храсталаци и сред пасища. Появява се в края на пролетта и продължава да плододава до края на есента, но най-обилно през есента. Намира се поединично или на групи. Широко разпространена и често срещана гъба в цялата страна.

Коментар Сърнелата е много добра ядлива гъба, но в младо състояние, особено докато шапката не се е разтворила или току-що се е разтворила, защото на старите гъби месото става твърдо и безвкусно. Пънчето не се яде, защото е много жилаво и кухо, с дебела кожа, а месото му е много малко и жилаво. Тази гъба е пригодна и за сушене. Позната е доста добре почти навсякъде в нашата страна.

Сходни видове Поради впечатляващите размери и характерната окраска Сърнелата не представлява трудност за определяне. Съществуват обаче няколко близки вида сърнели, които често се събират под убеждението, че са Macrolepiota procera, но всъщност не са.

1. Macrolepiota mastoidea (Елегантна сърнела). Достига по-малки размери. Различава се с окраска от по-ситни люспички, силно изразена гърбица на шапката, пръстен с различна форма и пънче покрито със ситни люспици или почти гладко.
2. Macrolepiota konradii (Звездовидна сърнела), слабо познат вид, но с характерни черти. Шапката е покрита с голяма люспа, накъсана под формата на звезда. Пръстенът е двуслоен, като при M. procera, но пък пънчето има слабо изразен или липсващ рисунък. Размерите на този вид са по-скромни. Среща се в гори.
3. Macrolepiota excoriata (Полска сърнела), вид с по-скромни размери. Люспите по шапката при този вид са дребни и по-светли, докато пънчето има тесен, еднослоен пръстен и е гладко, без окраска. Расте по пасища.
4. Chlorophyllum rhacodes (=Macrolepiota rhacodes, Червенееща сърнела), Chlorophyllum brunneum и Chlorophyllum olivieri. Тези видове почти доближават M. procera по размери. Имат по-едри и надигнати люспи върху шапките. Пънчетата нямат рисунък. Всички имат почервеняващо месо. Някои хора проявяват непоносимост при консумация на тези сърнели.
5. Chlorophyllum molybdites е вид сърнела от Северна Америка. В България все още не е забелязан, но е наблюдаван в оранжерии в някои европейски страни и сред природата в средиземноморието. Вероятно е пренесен. Отличава се с бледозеленикави ламели и зеленикав споров прашец. Счита се за отровна гъба.

Ако се събират сърнели за ядене, трябва да се внимава да не се стане объркване със следните гъби.

1. Lepiota spp. (Сърнелки). Това са гъби, които по окраска на шапката наподобяват M. procera, но пък имат далеч по-малки размери. Често срещани са Lepiota cristata (Гребенеста сърнелка) и Lepiota clypeolaria (Охреножълта сърнелка). В този род има силно отровни гъби, като Lepiota brunneoincarnata (Червено-кафява сърнелка), Lepiota felina (Котешка сърнелка) и Lepiota subincarnata.
2. Amanita vittadinii (Едролюспеста мухоморка). Вид мухоморка с рошава, люспеста повърхност на пънчето под пръстена. Почти изцяло бяла на цвят. Расте сред треви на открити места.

Текста подготвиха И. Трайков и П. Неделев.

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 23 Декември, 2023 г.

Върни до горе