Pleurotus eryngii (DC.) Quél.
семейство Pleurotaceae

У нас Ветрогонова гъба, Ветрогонова кладница, Есенен пачи крак.

По света King oyster mushroom (английски), Pleurote du panicaut (френски), Вешенка степная (руски), Seta de cardo (испански), Cardoncello (италиански).

Шапка Първоначално изпъкнала, по-късно фуниевидна до плоска. Сиво-кафява или кафява. Повърхността е гладка или покрита със ситни люспи. Ръбът отначало е подвит, по-късно се изправя. Диаметър до 10 cm.

Ламели Белезникави до сиви, силно низбягващи. Някои се разклоняват в близост до пънчето.

Пънче Обикновено разположено странично спрямо шапката, по-рядко централно. Бяло до бежово. Цилиндрично, понякога изтънява рязко в основата. Височина до 5 cm.

Месо Бяло. Вкусът и миризмата са приятни.

Спори Споровият прашец е бял. Размерите на спорите са 10-14 х 4-5 μm.

Местообитание Гъбата расте изключително в присъствието на растението Полски ветрогон (Eryngium campestre). Това е малко, храстовидно, многогодишно трънливо растение със светлозелени листа и цветове. То се среща по пасища и други открити места. Ветрогоновата гъба е свързана с корените на растението, от които получава хранителни вещества. Плододава поединично или на групи. У нас сезонът на гъбата е през есента до настъпване на зимата – в този период листата на полския ветрогон са сухи. Може да се появи и през пролетта в някои години.

Прочетете повече за полския ветрогон в сайта bgflora.net.

В страни със средиземноморски климат се срещат и други растения, с които Ветрогоновата гъба съжителства: Ferula communis (Обикновена тимянка), Eryngium maritimum (Морски ветрогон), Elaeoselinum asclepium, Laserpitium latifolium и Thapsia garganica. Някои миколози разглеждат гъбите, асоциирани с различните растения, като вариетети или дори отделни видове. Изработени са методи за култивиране на гъбата, които позволяват отглеждането й в страни, отдалечени от естествените местообитания.

Коментар Добра ядлива гъба. (Източници: №1,5,6,9,10) Популярна и високо ценена в някои средиземноморски страни (Италия и Испания) и в Азия (където се култивира).

Сходни видове Други видове Pleurotus, като Кладницата (Pleurotus ostreatus) например, в естествени условия растат върху мъртва дървесина.

В естествения хабитат на Ветрогоновата гъба растат видове, които могат да се сбъркат при невнимание.

• Бялата отровна орешарка (Clitocybe rivulosa) е опасен вид. Шапката има характерен заскрежен вид, но е хигрофанна и цветът се влияе от водното съдържание на плодното тяло. Има белезникави, низбягващи ламели, които не се разклоняват. Пънчето обикновено е централно разположено и по-тънко спрямо диаметъра на шапката. Заскрежената орешарка (Clitocybe phyllophila) е близък вид с подобна заскрежена шапка, но обитава гори.
• Сиво-кафявата леписта (Lepista luscina) има бежова или сиво-кафява шапка, често с кръгли петънца разположени по периферията. Ламелите са гъсти, прираснали до низбягващи и са неразклонени.
• Melanoleuca exscissa и други видове Melanoleuca. Тези гъби се разпознават по плоските шапки с ниска гърбица в центъра, по прирасналите или прираснали със зъбче гъсти и неразклонени ламели и по пънчетата с влакнеста повърхност.
• Лисичката (Infundibulicybe gibba) расте в гори, но може да се срещне сред треви по горските граници. Има бледорозова до охреножълта шапка, която с развитието си става фуниевидна. Ламелите са бели, гъсти, неразклонени и силно низбягващи. Месото е тънко и меко.
• Rhodocybe popinalis има тъмносиво-кафява шапка със заскрежена и напукана окраска и сиво-бежови низбягващи ламели. Миризмата е силна, брашняна и неприятна.
• Hohenbuehelia petaloides е вид, който се появява около пънове или заровена мъртва дървесина. Има едри и месести плодни тела с необичайна и характерна форма, където ръбът на шапката не е околовръстен, а от една страна преминава в самото пънче.

В някои райони на страната Ветрогоновата гъба е известна под названието Есенен пачи крак. Някои хора съкращават това название до „Пачи крак“ и това води до известно объркване между Pleurotus eryngii и Cantharellus cibarius (Обикновен пачи крак). Разбира се, освен че са популярни ядливи гъби, те нямат нищо общо помежду си и растат в съвсем различни местообитания.

Текста подготви П. Неделев.

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 29 Януари, 2022 г.

Върни до горе