Amanita caesarea (Scop.) Pers.
семейство Amanitaceae (Мухоморкови)

У нас Булка гъба, Булница, Яйченик.

По света Caesar’s mushroom (английски), Oronge (френски), Kaiserling (немски), Императорский гриб (руски), Ovolo (италиански).

Шапка Отначало кълбовидна до яйцевидна, по-късно полукълбовидна и накрая плоска, със слабо изразена гърбица. Червена, оранжево-червена или златистожълта. Повърхността е най-често гола, гладка, суха и лъскава, и в редки случаи покрита с едри, парцалести остатъци от общо покривало. Ръбът е много ясно набразден. Диаметър до 20 cm.

Ламели Жълти, нагъсто разположени и свободни от пънчето.

Пънче Цилиндрично, в основата обхванато от остатъка от общото покривало (волва), с пръстен. Жълто. Над пръстена пънчето е вертикално набраздено. Под него пънчето е гладко. Височина до 12 cm.

Пръстен Широк, висящ. Жълт. Горната повърхност е фино набраздена.

Волва Под формата на бяла, кожеста торбичка обгръщаща основата на пънчето. Тя е значително по-широка от пънчето и обикновено отстои от неговата повърхност.

Месо Белезникаво, жълтеникаво под кожицата на шапката, с приятни миризма и вкус.

Спори Споровият прах е бял до жълтеникав.

Местообитание Расте в широколистни гори и храсталаци, обикновено в асоциация с дъбове (Quercus) и кестен (Castanea). Предпочита топли, сухи и припечни места с по-рядка растителност. Среща се в низините и планините до около 1000 m надморска височина. Плододава от края на пролетта до есента (V-X).

Видът е добре разпространен в България и в някои райони при подходящи условия е често срещана гъба. В Европа обаче видът има сравнително ограничено разпространение. Среща се на Балканския полуостров и в Италия, Франция и Испания. В страните от централна Европа е по-рядък, като най-северните съобщения са от южните части на Полша, Германия и Белгия. Отсъства в северна Европа и Британските острови.

Природозащитен статус Видът е записан в Червения списък на гъбите в България с категория „Уязвим“ (VU). (Red List of fungi in Bulgaria, M. M. Gyosheva, C. M. Denchev, E. G. Dimitrova, B. Assyov, R. D. Petrova & G. T. Stoichev, Mycologia Balcanica 3, 2006)

Коментар Добра ядлива гъба. (Източници: №1,2,5,6,8,9,10) Отличните вкусови качества на Булката са известни още от римско време. Подходяща е за употреба, както в свежо състояние, така и сушена, маринована и стерилизирана.

Сходни видове Сходен вид е отровната Червена мухоморка (Amanita muscaria). При A. muscaria ламелите и пънчето са бели, а волвата е под формата на няколко редици от брадавици в основата на пънчето.

Събирането на неразтворени гъби крие риск да се сбърка и с други опасни видове мухоморки (Amanita) като Зелената мухоморка (Amanita phalloides) и Бялата мухоморка (Amanita verna).

Текста подготвиха В. Занев и П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 19 Февруари, 2023 г.

Върни до горе