Amanita crocea (Quél.) Singer
семейство Amanitaceae (Мухоморкови)
синоним Amanita vaginata var. crocea Quél.
У нас Оранжева мухоморка, Шафранова мухоморка.
По света Saffron grisette (английски), Amanite safran (френски), Orangegelber Scheidenstreifling (немски), Поплавок шафранный (руски).
Шапка Отначало звънчевидна, по-късно плоска с централна гърбица. Жълто-оранжева или оранжева, равномерно оцветена или по-бледа до бяла по периферията. Повърхността е гладка, суха или влажна. Понякога в центъра често са разположени ситни, белезникави люспички. Много рядко носи едри, бели, парцалести остатъци от общо покривало. Ръбът е ясно набразден. Диаметър до 10 cm.
Ламели Бели до кремави, при застаряване с оранжево-розов оттенък, нагъсто разположени и свободни от пънчето.
Пънче Цилиндрично или слабо разширяващо се към основата, където е обхванато от остатъка от общото покривало (волва), без пръстен. Бяло, кремаво или бледооранжево. Често покрито със зигзаговидни грапавини, образуващи шарка. Височина до 20 cm. В някои случаи се срещат екземпляри с бяло и почти гладко пънче без шапка. Те принадлежат на вариетет Amanita crocea var. subnudipes.
Волва Бяла или белезникава мембрана, с форма на издължена торбичка или калъф, обгръщаща основата на пънчето. Вътрешността ѝ е кремава или бледооранжева.
Месо Бяло или белезникаво. Тънко и крехко, без специфични миризма и вкус. Не променя цвета си.
Спори Споровият прашец е бял. Спорите са кълбовидни и с диаметър 9-13 μm.
Местообитание Обитава разнообрази широколистни и иглолистни гори, както в низините, така и в планините. Плододава поединично или на малки групи от края на пролетта до есента. Често срещан вид в някои райони.
Коментар Ядлива в несурово състояние. (Източник: №5,7,9)
Сходни видове Откроява се лесно от други видове Amanita по оранжевия цвят на шапката и липсата на пръстен. Окраската на пънчето обаче показва значителни вариации, както в цвета, така и в релефа. Понякога пънчето е бяло, докато друг път е несъмнено оранжево. Обикновено повърхността е груба и ивичеста, но друг път е почти гладка. Това е една причина много съвременни автори да назовават екземпляри с бели, гладки пънчета като вариетет Amanita crocea var. subnudipes или дори като отделен вид — Amanita subnudipes. Намерените екземпляри обаче не винаги се класифицират толкова лесно. Възможно е Amanita crocea да представлява комплекс от няколко неизяснени до момента видове. На тази страница се представя в широк смисъл.
Amanita flavescens (=Amanita contui) има жълто-оранжева шапка, бяло, гладко и рядко със зигзаговидна шарка пънче и изцяло бяла волва. Този вид е познат от северна Европа и вероятно асоциира с брези. Твърде слабо проучен е.
Amanita fulva има червено-кафява, лъскава шапка, гладко пънче и волва, оцветена в керемиденочервено. Расте в иглолистни и широколистни гори. Видът е добре познат в по-северните европейски страни, но у нас изглежда е много рядък.
Видове като Amanita fulvoides, Amanita dryophila и други имат кафеникави шапки.
A. crocea не бива да се бърка с видове Amanita с пръстени, като например отровната Червена мухоморка (Amanita muscaria) и ядливата Булка гъба (Amanita caesarea).
Текста подготви П. Неделев.
Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.
Последна редакция на pavel от 12 Юни, 2021 г.
Миналата неделя, 5 август 2018 г., Диди Джарова ми показа красива гъба край пътеката, която тръгва от изоставената кариера при с.Кладница, Перник. Оказа се едър екземпляр от Оранжевата мухоморка. Вътрешността на волвата беше бледо оранжева. Пънчето беше бяло и гладко – вероятно е варитетът subnudipes. Наблизо имаше букови дървета.