Amanita crocea (Quél.) Singer
семейство Amanitaceae (Мухоморкови)

синоним Amanita vaginata var. crocea Quél.

У нас Оранжева мухоморка, Шафранова мухоморка.

По света Saffron grisette (английски), Amanite safran (френски), Orangegelber Scheidenstreifling (немски), Поплавок шафранный (руски).

Шапка Отначало звънчевидна, по-късно плоска с централна гърбица. Жълто-оранжева или оранжева, равномерно оцветена или по-бледа до бяла по периферията. Повърхността е гладка, суха или влажна. Понякога в центъра често са разположени ситни, белезникави люспички. Много рядко носи едри, бели, парцалести остатъци от общо покривало. Ръбът е ясно набразден. Диаметър до 10 cm.

Ламели Бели до кремави, при застаряване с оранжево-розов оттенък, нагъсто разположени и свободни от пънчето.

Пънче Цилиндрично или слабо разширяващо се към основата, където е обхванато от остатъка от общото покривало (волва), без пръстен. Бяло, кремаво или бледооранжево. Често покрито със зигзаговидни грапавини, образуващи шарка. Височина до 20 cm. В някои случаи се срещат екземпляри с бяло и почти гладко пънче без шапка. Те принадлежат на вариетет Amanita crocea var. subnudipes.

Волва Бяла или белезникава мембрана, с форма на издължена торбичка или калъф, обгръщаща основата на пънчето. Вътрешността ѝ е кремава или бледооранжева.

Месо Бяло или белезникаво. Тънко и крехко, без специфични миризма и вкус. Не променя цвета си.

Спори Споровият прашец е бял. Спорите са кълбовидни и с диаметър 9-13 μm.

Местообитание Обитава разнообрази широколистни и иглолистни гори, както в низините, така и в планините. Плододава поединично или на малки групи от края на пролетта до есента. Често срещан вид в някои райони.

Коментар Ядлива в несурово състояние. (Източник: №5,7,9)

Сходни видове Откроява се лесно от други видове Amanita по оранжевия цвят на шапката и липсата на пръстен. Окраската на пънчето обаче показва значителни вариации, както в цвета, така и в релефа. Понякога пънчето е бяло, докато друг път е несъмнено оранжево. Обикновено повърхността е груба и ивичеста, но друг път е почти гладка. Това е една причина много съвременни автори да назовават екземпляри с бели, гладки пънчета като вариетет Amanita crocea var. subnudipes или дори като отделен вид — Amanita subnudipes. Намерените екземпляри обаче не винаги се класифицират толкова лесно. Възможно е Amanita crocea да представлява комплекс от няколко неизяснени до момента видове. На тази страница се представя в широк смисъл.

Amanita flavescens (=Amanita contui) има жълто-оранжева шапка, бяло, гладко и рядко със зигзаговидна шарка пънче и изцяло бяла волва. Този вид е познат от северна Европа и вероятно асоциира с брези. Твърде слабо проучен е.

Amanita fulva има червено-кафява, лъскава шапка, гладко пънче и волва, оцветена в керемиденочервено. Расте в иглолистни и широколистни гори. Видът е добре познат в по-северните европейски страни, но у нас изглежда е много рядък.

Видове като Amanita fulvoides, Amanita dryophila и други имат кафеникави шапки.

A. crocea не бива да се бърка с видове Amanita с пръстени, като например отровната Червена мухоморка (Amanita muscaria) и ядливата Булка гъба (Amanita caesarea).

Текста подготви П. Неделев.

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 12 Юни, 2021 г.

Върни до горе